Речник на Патриарх Евтимий
пѹстꙑнꙗ  
пѹстꙑнꙗ -ѧ ж (38) 1. Пустиня, пусто място, пустош. аще гѡнѧть вас ѡт града сего, бѣгате въ дрѹгы, не ѡт града въ град, нѫ ѡт пѹстынѧ въ пѹстынѧ прѣходѧ ЙР 12.27 (2)  онь ѹбѡ ювестъвное море прѣшед  Евре̆скыѧ люд прѣведе  пѹстынѧ проходт ѹстро ЙП 200.6 ꙁведе нась въ пѹстыню сїю, ꙗко да ѹмремь I Никод 206.14 Същото значение и в ЙР 13.4 17.10 ЙП 200.16 Теоф 262.3. 2. Пустиня; уединено място, където се води отшелнически живот. въ пѹстын. хѹдѫ сътвѡрше колбѫ. прѣбышѧ на мнѡга лѣта Филот 84.1 богов себе ѹсвоавае, овь же, въ пѹстын прѣбывае даже до д(ь)не ꙗвлнїа его єже къ Іꙁралю Кипр 226.2. Помѧн, господ, же вꙿ пꙋстынѧх  горахъ  вертепахъ  раꙁсѣлнахъ ꙁемныхъ Яков 325.28 Същото значение и в Петк 76r.28 76v.17 76v.22 77v.8 77v.12 77v.17 77v.19 77v.20 78r.10 ЙР 9.5 9.30 10.12 10.14 11.4 23.27 Филот 99.15 ЙП 201.31 202.20 Кипр 226.8 226.9 226.10 226.11 231.26 233.14 234.4 235.1 235.22.