Речник на Патриарх Евтимий
пѹстъ  
пѹстъ -ꙑ прил (3) 1. Пуст, необитаем. напрасно ѹстръмвше сѧ, бѣгѹ сѧ ѧшѧ, не по пѫт нѣкоемь обынѣмь, нѫ беспѫтїемь въсѣьскы, по пѹстых  жестокых  неѡбыныⷯх мѣстѣх ЙР 13.19 ꙁлато же твое самь мѣ. ѕѣлѡ бо врѣдѧть такѡваа нѡьствѹѫщх, ꙁрѧднѣе же же въ пѹстых  неѹтѣшных мѣстѡх прѣбываѫщїх ЙР 19.20 2. Пуст, празен, безполезен. Въсѣко псанїе  бож(ь)стъвны̆ ꙁаконъ  ꙋтельство богодъхновенное щѹкь сꙋетень  глагол тъкмо дѣанї̆ пѹст ѡт нас въмѣншѫ сѧ МЕ1-3 335.14