Речник на Патриарх Евтимий
прѣщене  
прѣщене -ꙗ ср (10) 1. Заплашване, заплаха, закана. мнѡгажⷣ такѡжⷣе своꙗ ѻдѣанїа нщїмъ ѿдааше. н въ то же въмѣнѣѫщ схъ рад рѡдтелнѧѫ дѡсады же  прѣщенїа  несътръпмыѫ ꙗꙁвы Петк 76r.19 Вы ѹбо небрѣѕѣте схь прѣщенїа, аще  къ кѡлес ѡтвѡдѧть, аще  къ кѡнѡбемь, аще на меѧ л ѡгнь. страха х не ѹбѡ̆те сѧ Филот 91.15 нъ ѻвогда ѹбо ласканꙿм. ѻвогдаже прѣщенꙿм бесѣдовааше къ не.  ѻвогда славы  ъст Нед 606r.13 Същото значение и в ЙП 183.28 (2) 199.3 Нед 609v.6 609v.38. 2. Възмездие, наказание. Тѣмже, ꙗко вдѣшѧ страшное се  несътръпмое прѣщенїе божїе, въ скорѣ къ бѣгствѹ ꙋстръмшѧ сѧ  мнѡга трѹпїа ѕвѣремь ꙁемнымь  птцамь небеснымь ѡставшѧ на сънѣдь Мих 175.2 3. Заръка, поръка. же благым ѡбѣтован  ꙋтельствы  прѣщенм многоѡбраꙁным въхѡд ѡтвръꙁаѫ намь спасны̆ ѡбращенїа еже к тебѣ МИнд.1-2 348.6