Речник на Патриарх Евтимий
прѣмѫдрость  
прѣмѫдрость - ж (39) 1. Премъдрост, мъдрост, знание. Мнⷱца же ꙗкоже ногда стефань бжⷭтвны прѣмѹдрѡст  вѣры сплънш се, г͠лат наеть Нед 607v.1 рѣкѫ, – ꙗко рѣка бѡ сто бож(ь)ствнаа ѹенїа; стлъпъ, – прѣмѫдрость бѡ того съꙁда себѣ стлъпꙿ ЙП 201.5 съꙁдавы̆ ловѣка по ѡбраꙁѹ своемѹ  по подобїѹ  въсѣм свом дарованї ѹкрасвь  даѫ просѧщомѹ прѣмѫдрость  раꙁꙋмъ СЙЗ 360.2 Същото значение и в ИМ 166v.8 9 168r.19 Конст 424v.23 429r.25 429v.10 11 Мих 176.32 СВВ 398.26 401.26 ЛОглаш 379.6 388.17 Яков 315.9 322.6 МЦ 353.6 8. прѣмѫдрость прост Богослужебен възглас, прозоваващ за особено внимание към следходното църковно четиво, песен или действие. Таже глаголет дїакѡн: Прѣмѫдрѡст(ь), прѡст, въꙁдвгъ мало рѫкама свѧтое еѵаг͠гелїе кр(ъ)сть же не творть ЛЙЗ 291.2 Іере̆: Премѹдрость прост Яков 312.7 Прѣмѫдрѡст(ь), прѡст, ѹслышм свѧтаго еѵаг͠гелїа ЛЙЗ 293.28 Същото съчетание и в СВВ 394.21 Яков 313.26. прѣмѫдрость Богослужебен възглас, прозоваващ за особено внимание към следходното църковно четиво, песен или действие. Свѧщеннк: Мръ въсѣм. Дїакѡн: Прѣмѫдрѡст(ь) ЛЙЗ 292.22 Іере̆: Мрь въсѣмъ. Дїакѡнь: Прѣмѫдрост(ь) СЙЗ 361.16 Дїакѡн: Ꙁастѫп, спас, помлꙋ̆  съхран нас. – Прѣмѫдрост(ь). ЛОглаш 375.27 Същото съчетание и в ЛЙЗ 292.24 292.27 295.12 295.22 СЙЗ 363.12 364.4 394.23 397.24 398.8 Яков 315.26 316.16.