Речник на Патриарх Евтимий
протвт сѧ  
протвт сѧ -протвлѭ сѧ -протвш сѧ несв св (6) Противопоставям се, съпротивлявам се/ противопоставя се.  на же мнѡгаа х͠с ѹбѡ нако прѣдат҇ⷭь, аплⷭ же  же тⷯѣ прѣемнц нако ѹнше та быват. не ꙗкⷪ протвеще се х͠ѹ ИМ 169v.15 Бранемь ѹбо обѡмь, дрѹгъ на дрѹга себе опльвшмь, не въꙁмогѡшѧ протвт сѧ Рмлѣне  абїе бѣгѹ сѧ ѧшѧ Мих 174.16 бо въ семь єꙁерѣ ѕвѣрь жветь ѕѣлѡ лють  ловѣкы скѡты нещѫдно, сходѧ, поꙗдаеть  нктоже не можеть протвт сѧ ємѹ Мих 176.4 Същото значение и в I Никод 213.21. протвѧще сѧ Като същ. м. мн. Тези, които се противят, съпротивляват; противниците. Събѡрꙿ же б͠жїхь слѹгь съвькѹп въ ємесѣ  того прѣдѣлѣⷯ, мрь б͠жїмь подавающь цр͠кваⷨ.  покарающее се ѹбо въ сласть прїемлꙗше, протвещее жеⷭ ѿганꙗаше Конст 427r.7 Аще бѡ же на поꙁѡрщ бѡрѧщїм сѧ, єгда прѡтвѧщх сѧ тѣмь нꙁлѡжѧть, о єдномь побѣжден юдм сѧ ЙП 184.2