Речник на Патриарх Евтимий
пророьскъ  
пророьскъ -ꙑ прил (6) Пророчески, който се отнася до пророците. насладⷭ своего рателѣ. наслад сѧ прорѡьскыѧ лк. аплⷭкыѧ. прпⷣбныⷯ съслѡвїа • вънⷣ съ мѫдрым д͠вам вь нб͠сны рътѡгъ Петк 82r.18 ꙗко сплънт се  въ семь словес прⷪрьскомѹ г͠лющомѹ Конст 435r.20  бѣ тогда вдѣт страннѫ  ѹжаснѫ вещь въсѣм, же тогда ꙁрѧщмь: отроковцѫ, малѣ̆шѫѧ ѡт въсѣх, пророьскыма, свѧщенньскама премлемѫ рѫкама Мих 171.14 Същото значение и в Антим 242.14. пророьское Като същ. ср. ед. Пророчество.  сце ꙋбѡ подвгшⷭ на естествѡ  сце своѫ ꙋкрас дш͠ѫ, ꙗкоⷤ  на то сплънт сѧ пррⷪьское ѻнѡ, въꙁжделѣетъ ц͠рь добрѡтѣ твое Петк 77v.5 спльн же се рѣка,  фѹлв гл͠мы мѡсть кон съ вьсаднкы ѹдавлным.  сплън се прⷪрьское ѻнѡ Конст 426v.16