Речник на Патриарх Евтимий
пртещ  
пртещ -пртекѫ -пртееш св (4) 1. Притичам, дотичам, дойда. Сїа ꙋбѡ сцеваа съдѣваѫщ намъ на кѡторѡеждѡ врѣмѧ,  мы къ не пртецѣмъ ꙋсръдно  рад тѡлкыⷯ бл͠гѡⷣѣанї, дѡстѡдлъжно тѫ поътѣмъ Петк 75r.7  раꙁѹмѣ, ꙗко невѣрїа рад еже въ свѧтаго сїе пострада, въ скорѣ къ рацѣ свѧтаго пртее,  тѡплым слъꙁам тѫ облїавь ЙР 22.20 пртецѣмь  мы къ блаженномѹ семꙋ ѡтцѹ , ракѫ обꙿстѫплъше, прѡлѣмь слъꙁы ЙП 199.30 2. Присъединя се, приобщя се. ѻсмь на деⷭтое же прѣшⷣь лѣто. рѻдтел  мрь ѻставль къ нѡьскомꙋ пртее жтїꙋ ИМ 163r.2