Речник на Патриарх Евтимий
прнѹждат  
прнѹждат -прнѹждаѭ -прнѹждаеш несв (5) 1. Принуждавам, заставям. мѫкам нещѫдным сх ѡблагаѫть. Ѡтврѣщ сѧ тѣх прнѫждаѫще Хрстова сладкаго мене Филот 91.14 преꙁвтерь нѣкы̆, къ немѹже пръвы̆ ловѣкъ мѣста оного прїде нощїѧ, прнѫждаѧ єго въстат  кр(ъ)стт отроѧ єго II Никод 224.7 Същото значение и в ЙР 15.2. прнѹждаѧ Като прил. Който задължава.  по въселнѣ въсе крѣпка раꙁпосла псанїа, прнѹжⷣающаа въсе же по въселнѣ б͠жїе архїереевъ кѹпь съꙁват Конст 430r.4 2. Убеждавам, призовавам. Блажены іларіѡнъ на м͠лтвꙋ себе ѻбрат.  съ сльꙁам б͠жїе прноꙷжⷣааше л͠колюбїе ИМ 163r.25