Речник на Патриарх Евтимий
прлежьнъ
прлежьнъ
-ꙑ
прил
(16)
Усърден, старателен, ревностен.
Егда на бранехь сълѹте се, достоⷮ на пол сходт на мѣсто сто тѹ пръвѣе беꙁмльвно поѹт се, тако ꙗко ꙁь єднѣхь ѹсть прлежнѹ въспꙋщат къ б͠ѹ м͠лтвѹ
Конст
435v.14
Он же, ꙗкоже дрѹгы̆ Мѡѵс, на небо рѫцѣ простерь, о стадѣ прлежнаа благодаренїа богов въꙁслааше стадѹ обыное подааше благословенїе
ЙП
185.25
Молтва прлежнаго моленїа: Господ, боже нашь, прлежнѫѧ сїѫ молтвѫ прїм ѡт свох рабь помлꙋ̆ нас по множествꙋ млост твоеѫ
СЙЗ
361.27, 28
Същото значение и в
Петк
79r.8
ИМ
164r.1
164r.31
Филот
81.23
94.22
95.4
96.8
Нед
605r.1
ЙП
191.23
202.5
СВВ
395.13
395.14.