Речник на Патриарх Евтимий
прлежат  
прлежат -прлежѫ -прлежш несв (9) 1. Намирам се около.  ѡвцамъ благопокорнѣ къ пажт прлежѧщмь, напрасно, ѹстръмвше сѧ, бѣгѹ сѧ ѧшѧ ЙР 13.17 прлежѧ Като прил. Съседен. мноѕ добродѣтѣлномѹ его въꙁревновашѧ жтїю  жт съ нмь ꙁвѡлшѧ.  въ прлежѫщемь врътепѣ цръкѡвь съꙁдавше, обтѣль съставшѧ ЙР 20.30 2. Прилежен съм, усърден съм, старая се.  въсацѣ прлежат слѹжбѣ  прѣданнааго крѣпцѣ дръжат се правла. прлежат же ѹсрьдно въсацѣ добродѣтѣл ИМ 173r.18, 19 Блаженнаа же, тако того прлежѫща на мнѡѕѣ ꙗко вдѣ  тѣлеснѫѧ прокаꙁѫ до конца того беꙁ вѣст въ малѣ не сътворшѫ, абїе себе на млость прѣклон Филот 95.9 Дѹхѡвны̆ ѡт нхь сълагае медь.  дѣлномꙋ ѹсръдно подвгнеш се прлежат, въ скорѣ на вдѣнїа въстееш высѡтѹ Кипр 238.14. Същото значение и в ЙР 15.31 ЙП 184.34. 3. Придържам се, следвам. поꙋ же тѣхь прлежнѣ правые дръжат се вѣры. прлежат же ꙁаповѣдеⷨ г͠нмь,  православныⷨ послѣдоват повелѣнїѻмь ИМ 164r.3