Речник на Патриарх Евтимий
похвальнъ  
похвальнъ -ꙑ прил (5) Достоен за похвала. то бо но бѫдеть блажа꙼шее л похвалнѣ꙼ше дѹшѧ ѡны, же себе въседѹшно богов въꙁлѡжвшѫѧ  того ꙁаповѣдемь послѣдѹѫщѫѧ Филот 78.10 похвальное Като същ. ср. ед. Похвала, похвално слово. Еѵѳмїа патрїарха тръновꙿскаго, похвалное ст͠ымь велкымь  равноапⷭтльнымь ц͠ремь кѡнстантнѹ  єленѣ Конст 424r.2 Похвалное свѧтомѹ Мхалѹ вонѹ, съпсаное Еѵѳмїемь, патрїархом Трънѡвскым Мих 170.1 Похвалное же въ свѧтыхь ѡтцѹ нашемѹ Іѡаннѹ, епскопꙋ Пѡлївѡтскомѹ, съпсано Еѵѳмїемь, патрїарꙿхомь Трънѡвскымь ЙП 181.1 Същата употреба и в Нед 603v.2.