Речник на Патриарх Евтимий
потрѣбьнъ  
потрѣбьнъ -ꙑ прил (9) Необходим, нужен. єгда въсака болѣꙁнь  пеаль  въꙁдыханїе ѡтбѣгнеть, н въ тоже потрѣбнаа намь таковаа бѹдѹть орѹжїа I Никод 216.4 потрѣбьнаꙗ Като същ. ср. мн. Необходимото, необходимите неща. Вьсѣкомⷹ трѣбованїꙋ раꙁлнаа подателнца. маш бѡ юдесъ дѣства ѻблно,  вьсѣмъ неꙁавстно подаеш потрѣбнаа Петк 82r.4  дары раꙁлные  наа въса ꙗже томꙋ потрѣбнаа въсегⷣа послааше ИМ 172r.23 нощїѫ  д(ь)нїѫ бож(ь)стъвнымь прсѣдѧще храмѡмь, алѧщх птаѫще  просѧщмь подаваѫще потрѣбнаа Филот 80.25 Същата употреба и в Конст 436r.24 Кипр 238.9 Антим 246.7 МС 351.8. потрѣбьно (с инфинитив) Трябва, необходимо е. Се ѹбо боеще се бѣды, хрант се потрѣбно мню ѡт въсакого єже къ светымь дръꙁнѹтїа Кипр 233.12.