Речник на Патриарх Евтимий
поставт  
поставт -поставлѭ -поставш св (29) 1. Поставя, сложа, положа, поместя. тѣмже  бжⷭтвны грїгѡрїе велкые арменїе, Крⷭты дрѣвѣны по мѣстѡⷯ нѣкѡтѡрыⷯ поставл. ИМ 170v.24  на нмь мѹжа постав мѣдна •  ꙗблъкѡ въ рѹкѹ его вълож ꙁлат,  на нѥмь напса тебѣ х͠е прѣдаю градь съ Конст 428v.38  по тѡм раꙁдраблѣеть свѧты̆ агнець на етыр ѧст  поставть кръстаѡбраꙁно ЛОглаш 388.4 Същото значение и в Конст 433v.19 Нед 607r.13 607v.39 ЛЙЗ 289.2 304.14 ЛОглаш 375.19. поставт побѣдѫ Победя, удържа победа. бран ѹбо съраженѣ бывш, перс ꙗко ꙁлѹ скѹсн сѹще побѣдѹ поставше • цр͠а же кѡнстантіна ємше, твръдо стрѣщ его повелѣше Конст 425r.30 Кто не ѹдвт се  прославть прѣбл͠гаго влⷣкѹ, же собою побѣдѹ на врага поставльшаго,  даже до крⷭта  съмрьт себе смѣрвша Нед 603v.15 въс доблстьвны на врага поставше побѣды. въсѣхь ѡбщї подвгь. въсѣхь поꙁорще ѡбще, нъ  н͠бсное црⷭтво въсѣмь ѡбще Нед 604r.34 2. Назнача, поставя, ръкоположа в църковен чин. вь нхже  мтрѡпѡлты  епїскѡпы свѣтлѣ  бл͠гѡьствѣ постав, ꙗкоⷤ свѣтлї егѡ хрїсѡвꙋл вь славнѣ лаврѣ с͠тыѫ гѡры Петк 80r.4 вънма̆те себѣ  въсемꙋ стадꙋ. въ немже вы постав богъ пастырѧ  ѹтелѧ. еже стѣ  непоронѣ себе же  тѣх съблюст Филот 91.23 Маѯентїе же с͠нь єркꙋлїевь, ѿ вонь въ рмѣ поставлѥнь бысть цр͠емь Конст 425v.26 Същото значение и в Петк 76v.5 Филот 93.10 Конст 426r.5 436r.6 ЙП 185.16 188.13 197.11 197.17 I Никод 208.25 СЙЗ 360.11 ЛОглаш 380.13 МЕп 342.4. 3. Постановя, определя. ꙁаконы же  ѻбыае б͠ѹ ѕѣлѡ любъꙁные постав. градовѡⷨ. вѡемь. послѹшнымь. кнеѕем. Конст 438r.3 „Постав хь въ вѣкы вѣка, повелѣнїе полож.  не ммодеть“ Кипр 232.21.