Речник на Патриарх Евтимий
понѫдт/понѹдт  
понѫдт/понѹдт -понѫждѫ/понѹждѫ -понѫдш/понѹдш св (3) 1. Принудя, заставя. Не тъїѫ же нѫ  стльпнкꙋ ѿ єже не мощ несътръпмагѡ смрада ѻногѡ тръпѣт, понѫжденꙋ бывшꙋ ѿ стлъпа сънт Петк 78v.22 2. Убедя, насърча. Сї т ѿ нась бл͠гоъствѣшї ц͠рю іѡанне шшмане любмы дарь, же на сїе нась понѹдвы слѡво Конст 439r.26 кѹпно же  вашѧ прꙁываѫ молтвы, же на сїе дѣло нас понѫдвшїх, єже съпоспѣшт намь  помощ наѧтое въ конецъ проꙁвест ЙП 183.10