Речник на Патриарх Евтимий
пожьдат  
пожьдат -пожьдѫ -пожьдеш св (4) Изчакам, почакам. нѫ, аще пождеш  послѹшаеш мене  прїмеш съвѣть, же аще съвѣщаѫ т,  своѫ дѹшѫ мѣва спаст  ных вна полѕ бѫдемь Филот 82.10 нъ мало нѣкое врѣме пождавь, лъстїю варвары прѣлъст мнѡга тѣмь дат ѻбѣщавае се, на кѡнстантіна пакы воеват нанааше Конст 428v.5  г͠ла мънкѹ. пожд мало брате,  по томь повелѣное тебѣ спльнш Нед 610r.32 Същото значение и в ЙП 195.2.