Речник на Патриарх Евтимий
подават  
подават -подаваѭ -подаваеш несв (13) 1. Подавам, давам. Тоѫ же рѡдтеле Іѡаннъ, патркїе,  рна нарцаахѫ сѧ, благорѡдных рѡдтеле̆ сѫще ѧда, въ страсѣ божї прсно прѣбываѫще, нощїѫ  д(ь)нїѫ бож(ь)стъвнымь прсѣдѧще храмѡмь, алѧщх птаѫще  просѧщмь подаваѫще потрѣбнаа Филот 80.24 Велкы ѹбѡ кѡнстантнь ꙁре ѻкрⷭть себе ѿ͠ьскы лкь, нескаꙁаннѹ мѣаше ѻ нхь радость,  въсако ъст тѣхь спⷣоблꙗше, въса ѻблно тѣмь подавае ꙗже на потрѣбѹ Конст 432r.38 постгꙿшѹ же д͠ню, спасномѹ блгⷣтелꙿствѹ подражае, въсѣмь єꙁыкѡⷨ  народѡⷨ бл͠гоподателнѹ прострааше деснцѹ въсѣмь ѻблно въса подавае Конст 435v.37 Същото значение и в Конст 436r.24. 2. Принасям, пораждам, давам плод.  бѣше ꙗкоже дрѣво насажденно двⷣьскы пр сходщѡⷯ водныⷯ, плодь добрыⷯ дѣль подавае въ свое врѣме Нед 605r.13 3. В съчетание със същ. във вин. означава действието или състоянието, което се изразява със съществителното.  прїнесше полѡжшѫ вь црⷦв ц͠рьстѣ, деⷤ  до дн͠ешнѣгѡ лежть дн͠е. раꙁлна сцѣленїа подаваѫщ Петк 80v.30 въ ьстнѣ полѡж цр͠кв с͠тхъ  славныⷯ велкѡмⷱнкъ, м҃ • юже  до н͠нꙗ лежеще, подаваюⷮ сцѣлнїа невъꙁбранно въсѣмь же съ вѣрою  любовїю къ нмь прхѻдещїмь ИМ 174r.16 не тъїѫ же, нѫ  дѹхѡм ннѣ по срѣдѣ нас стоть,  въсѣмь подаваѧ протвѫ трꙋдѡмь достѡ̆наа въꙁмъꙁдїа Филот 99.8 Същата употреба и в Конст 427r.6 427r.10 Мих 179.2 ЙП 198.14 I Никод 206.9.