Речник на Патриарх Евтимий
погꙑбнѫт  
погꙑбнѫт -погꙑбнѫ -погꙑбнеш св (6) 1. Погина, загина, умра. вънꙁ ножь сво въ ножнцꙋ свою. ꙁан въсѣ прїемл ножь, ножеⷨ  погыбнеть ИМ 168r.31  рѹкѹ подат трѣбѹющїмь помощь,  сцѣлт братїю погыбнѹт хотещѹю Конст 436v.10 Свѧть ес прѣсвѧть  велелѣпнаа слава твоа, же мрь сво̆ тако въꙁлюбль ес, ꙗко сына своего дат, да въсѣкъ, вѣрꙋѫ̆ въ нь, не погбнеть, нѫ мать жвѡт вѣны̆ СЙЗ 368.1 2. Изчезна, загубя се. Боѕ бѡ, же небо  ꙁемлѧ не сътвѡршѧ, да погыбнѫть, подѡбн мь да бѫдѫть творѧще ѧ  въс надѣѫщ сѧ на нѧ Филот 90.26 пртѹп се съмрътное жело • дѡл съкрѹшше се • капща ѻпѹстѣше • сквары рѣсташе • неъстїе погыбе • х͠сꙿ црⷭтвѹеⷮ Нед 603v.37 аще бѡ въндеш въ сѫдъ съ рѡдѡмъ нашмъ смъ, нктоже прѣд тобѡѫ оправдт сѧ, нѫ погыбнеть ѡт ꙁемных всѣх нас памѧть МЕ1-3 339.24