Речник на Патриарх Евтимий
погрѣшт  
погрѣшт -погрѣшѫ -погрѣшш несв (4) 1. Отклоня се, пропусна. Елма ꙋбѡ въсѣ прѣѻбдѣ мра краснаа  н͠беснѡмꙋ себе ꙋневѣст женхꙋ, какѡ ꙋбѡ  погрѣшⷮ просмаа Петк 75r.20 самѫѧ прꙁват ѹбо бѫдеть оного благодѣть, ѧже ѡт бога скръно тъ прѧть ѻблнѣ, ꙗко да не ѡт ненаѹенїа погрѣшт скомое ЙР 6.25 Сце ѹбо тѣмь мѡлѧщм сѧ прлежно  тѡплыѧ ѡт ѡїю спѹщаѫщмь слъꙁы, не погрѣшшѧ надеждѫ Филот 80.28 2. Сгреша. погрѣшеное Като същ. ср. ед. Сгрешеното. не ѿлагате ѹбо проее. нъ ц͠ркѡвномꙋ  апⷭльскомѹ послѣдѹюще правлѹ, погрѣшеномѹ прлное враеванїе подат потъщте се Конст 436v.18