Речник на Патриарх Евтимий
отьь  
отьь - прил (10) 1. Бащин. сїа ꙋбѡ ꙗже въ дѡмꙋ ѡ прⷣⷣѣнарътанїа, вънѧтрънее тоѫ ꙗвлѣахѫ стое єже къ б͠ꙋ ꙋсръдїе  ревность Петк 76r.20 ть̏ же ѡ͠ее тѣло ьстнѣ ѻпретавь, ꙁыде на брань поемь съ собою мѹже храбры  слны Конст 425r.26 2. Който се отнася до Бог Отец. Емѹⷤ ѿвръꙁоше се н͠бса. на нꙿже д͠хь ѿ͠ь въ вдѣн голꙋбн сънде съ нб͠сь ИМ 165r.17 Намь ѹбо єднь б͠ь г͠ь І̇͠с Х͠с, непрѣмѣнны ѡбраꙁь ѿ͠ь. недвжмаа пеать Нед 607v.31 сплъненїе ꙁаконѹ  пророкѡм ты ес Хрсте боже; сплънвы въсе ѡтее съмотренїе СЙЗ 373.29 Същото значение и във Филот 86.16 Конст 424r.29 ЙП 186.15 Яков 334.13. 3. Който се отнася до духовно лице, свещеник. Іларїѡнꙿ же прⷣѣстателꙿства ѡ͠ааго  блⷣгт кѹпно же  м͠лтвы ꙗко быⷭ наслѣднкь, върѹенное ѿ б͠а томꙋ проее съблюдааше стадо ИМ 163r.17