Речник на Патриарх Евтимий
осѫдт  
осѫдт -осѫждѫ -осѫдш св (6) Осъдя. Сїм тѣхь прѣлъствь г͠лы, ꙁгнаны ꙁь раꙗ сътвор. схь съдѣтелю  б͠ѹ ѻсѹдвшѹ,  поⷣ прѣстѹплнїа сѹдоⷨ ѹстро Нед 608r.7 єгда праведнї ѹбо въспрїмѫть ѹготованнаа тѣмь благаа  небесное царство, грѣшнц же ѡсѫжден бѫдѫть  въ мѫкѫ вѣнѫѧ ѡтслѧт сѧ ЙП 186.23 да не ѡсꙋдш нась грѣшныхъ ѡ пращенї престыхъ  жвотворѧщхъ твохъ та̆нъ, но сохран насъ, боже, во твое̆ свѧтын Яков 331.6 Същото значение и във Филот 79.15 ЛОглаш 380.26. ~сѧ Бъда осъден. Вѣмы, ꙗко множцеѫ покаат сѧ ѡбѣщахѡм сѧ  сльгахѡм  посѣенїꙋ по неплоднѣ̆ ѡно̆ смокѡвнц ѡсѫдхѡм сѧ МЕ1-3 338.33