Речник на Патриарх Евтимий
отрокъ  
отрокъ -а м (22) 1. Дете, момче.  по молтвѣ сѣдѣше, скръбѧ  тѫжѧ о лшен отрока, боаше бо сѧ, еда каковъ мръ томѹ ѡтведенѹ бывшѹ, съплетет сѧ въ жтескых пеалех ЙР 11.28 Сїа ѹбо ѡт(ь)цъ отрока ꙗко вдѣвъ, недоꙋмѣаше сѧ то сътворт ЙР 12.4 Елена же на въстоныⷯ странахь сѹщ... съ ѻтрокѡⷨ кѡнстанті̇ноⷨ прѣбывающ, сщ͠енныⷨ того въдасть ѹт се кні̇гамь Конст 424v.10 Същото значение и в ЙР 10.25 10.28 11.16 11.32 12.3 Конст 424v.18 Теоф 270.20 271.16. 2. Слуга.  не въꙁможе тамо царь пот стръмнны рад  жестост мѣстныѫ,  абїе послаеть два отрока, хже ѕѣлѡ люблѣше ЙР 18.5 Отрѡкы ѹбо ѡтпѹст, ꙁа еже паст конѧ, сам же тѹ поть, єдного себѣ кѡнѣ  отрока оставль Мих 175.23, 175.24 не ѡтврат лца твоего ѡт мене, н же ѡтрн мене ѡт отрокь твохь ЛОглаш 376.20 Същото значение и в ЙР 18.8 Мих 175.19 176.13 176.21 177.18 СЙЗ 365.3 Яков 317.15.