Речник на Патриарх Евтимий
осꙗт  
осꙗт -осꙗѭ -осꙗеш св (2) Осияя, озаря. Семѹ въсед͠шно вѣрова,  въсь тѻго ѡсїань быⷭ свѣтѡⷨ Конст 424r.32 ~сѧ Бивам осиян, озарен. ѡт ꙁемлѧ ѕѣлѡ въꙁвысвше сѧ  ѡт тѫдѹ бож(ь)стъвнымь ѡсїавше сѧ свѣтомь, въсѧ ѡꙁарѣѫть подслън(ь)нѫѧ ЙП 181.15