Речник на Патриарх Евтимий
оправьдт  
оправьдт -оправьждѫ -оправьдш св (4) не оправьдт Извърша несправедливост. Съгрѣшхѡмъ, беꙁаконѡвахѡмъ, не ѡправдхѡмъ прѣд тобоѫ, прѣблагы̆ владыко МЕ1-3 335.5 Мнѡго бѡ съгрѣшхѡмь, беꙁмѣрно беꙁаконѡвахѡмъ, не ѡправдхѡм прѣд тобоѫ, ꙁаповѣд твоѫ прѣстѫпхѡм МИнд.1-2 346.7 ~сѧ Бивам оправдан. Тѣмже ꙁаконь пестѹнь намь бысть ѡ Хрстѣ, да ѡт вѣры ѡправдым се; пршьдш же вѣрѣ, юже не под пестѹномь есмы Теоф 277.1 аще бѡ въндеш въ сѫдъ сърѡдѡмъ нашмъ смъ, нктоже прѣд тобѡѫ оправдт сѧ, нѫ погыбнеть ѡт ꙁемных всѣх нас памѧть МЕ1-3 339.23