Речник на Патриарх Евтимий
огласт  
огласт -оглашѫ -огласш св (52) 1. Оповестя, разглася. мнѡгаа  прѣславна юдеса съдѣаше. въсѧ ѻкртⷭныѫ тѡгѡ мѣста. ѻгласшѫ юдесы Петк 76v.14 Славѣ бѡ мноѕѣ о немь въсѧ сїѫ странѫ сплънш,  двнаа  прѣславнаа творѧщѹ сцѣленїа, не тъїѫ ѹбо ꙁде, нѫ  въсѧ Вѫгръскѫѧ дръжавѫ ѡгласшѧ ЙР 24.2 2. Оглася, изпълня със звук.  то м проее въ дльготѫ прострат словѡ... а не къ жтїꙋ ѻбратт сѧ прпⷣбныѫ,  тоѫ дѣанїа ꙗкоже на свѣщнцѣ положт;  въсѣхъ слꙋхы стноѫ ѻгласт Петк 75r.29 3. Поуча, наставя в правата вяра. Вѣрнї, о ѡглашеных помолм сѧ. Да господь помлѹет х. Огласт хь словомь стннымь ЛЙЗ 294.24 Вѣрнї, ѡ оглашеных помолм сѧ. – Ꙗко да господь помлꙋеть х. – Огласт хь словомь стн(нымь) СВВ 395.27 аще л же въ блѹдѣ таковї обрѣтоше се, а не проꙗвлно огласен быше, неповньнь свещеннкь Антим 245.27 Същото значение и в СЙЗ 362.5 Яков 314.21. оглашен Като прил. Поучени в правата вяра. на спасенїе родѹ ловѣьскомѹ пославь еднорѡднааго своего сына  бога нашего Ісѹса Хрста, прꙁр на рабы твоѫ ѡглашеныѫ СЙЗ 362.14 прꙁр на рабы твоѫ ѡглашеныѫ ЛОглаш 374.10 Господ, боже нашъ, на небесѣхъ жвы̆ прꙁраѧ̆ на всѧ дѣла своѧ, прꙁр на рабы твоѧ ѡглашенныѧ Яков 314.27 Същото значение и в СВВ 396.4. оглашен Като същ. м. мн. Оглашените. Помолте сѧ, оглашен, къ господꙋ. – Вѣрнї, о ѡглашеных помолм сѧ СЙЗ 362.3, 4 Оглашенї, главы вашѫ господев прѣклонте СВВ 395.31 Молтва ѡ оглашеных прѣжде свѧтаго въꙁношенїа ЛОглаш 374.7 Същото значение и в ЛЙЗ 294.22 294.23 294.28 295.1 (2) 295.2 (2) СЙЗ 362.9 362.10 362.23 (2) 362.24 362.25 СВВ 395.25 395.26 396.1 396.10 (2) 396.11 396.12 396.15 (2) 397.9 397.10 ЛОглаш 374.5 374.18 (2) 374.19 375.1 Яков 314.20 314.21 314.23 315.6 (2) 315.7 (2).