Речник на Патриарх Евтимий
обѣщаньнъ
обѣщаньнъ
-ꙑ
прил
(4)
Обещан.
ѹмлным же молбам на колѣнѹ прѣклонꙿ се, ѻбѣщанныⷯ молꙗше се полѹт б͠лгь
Конст
435v.26
ꙗко да послꙋшаѫть тво̆ еѵаг͠гельскы̆ глас, нам недосто̆ным въꙁвѣствꙋемы̆, ꙗко твоѫ ѡвцѧ послѣдꙋѫщѫ тебѣ, стнномꙋ пастырю, ѡбѣщаннѫѧ въспрїмѫть жꙁнь
МЕп
343.6
обѣщаньнаꙗ
Като същ. ср. мн. Обещаното, обещаните неща.
клѧтвам ѹтвръдшѧ того, прѡсѧще ѡбѣть, аще конецъ прїмѫть ѡбѣщаннаа, тъ ꙗже ѡт нх прѡсмаа сплънть неѡтрееннѣ
ЙП
188.10
Не по мнѡѕѣ же влъхв ѡн прѣдрееннї прїдѡшѧ ꙗже тѣмꙿ ѡт него ѡбѣщаннаа сплънт прѡшаахѫ
ЙП
188.17