Речник на Патриарх Евтимий
обетъшат  
обетъшат -обетъшаѭ -обетъшаеш св (3) Остарея, отслабна. твое свѧтое мѧ, прѣсвѧтое  покланѣемое, нас рад хѹлт сѧ въ ѫꙁыцѣх сътворхѡмъ, въ ꙁлобѣ ѡбетшавше  нѡгам нашм беꙁꙋмнѣ храмлѧще МИнд.1-2 348.21 обетъшавꙑ Като прил. Остарял, овехтял. Не многѹ же врѣмен ммошедшѹ, вънегда благовол богъ обновт Блъгарⸯскѫѧ дръжавѫ  въꙁдвгнѫт, по псанномѹ рещ, падшѫѧ сѧ сѣнь, обетшавшѫѧ Гръьскымь наслїемъ ЙР 23.6 Съ ѹбо хѡрѫгв царьствїа ꙗко прѣемъ, въсѧ Блъгарⸯскыѧ грады падшѧѧ сѧ добрѣ ѹтвръд  ѡбетшавшѧѧ обнов ЙР 23.11