Речник на Патриарх Евтимий
обдѣт  
обдѣт -обждѫ -обдш несв св (3) Пренебрегвам/пренебрегна. напса же  къ вьсѣмь властеⷨ дръжавы свое, н въ есѡмꙿже ѻбдѣт цр͠кѡвь, нъ въсакѹ прїаꙁнь  покоренїе тѣмь подаат Конст 431v.27 обдѣвꙑ Като прил. Който е постъпил несправедливо, който е обидил. Въс ѹбо, же слъꙁы мѧще, мене плате сѧ, нмже кого обдѣвшѫѧ  ѹмленнѣ погыбаемѫ, ѹвы Мих 176.12 обдм Като същ. м. мн. Онеправданите, потиснатите. єресемь посѣкателѣ, стнѣ въꙁдѣлателѣ, сырымь ꙁастѫпнка, ѡбдмымь помощнка, ꙁлославных прогонтелѣ ЙП 201.18