Речник на Патриарх Евтимий
люботрѹдѧ сѧ  
люботрѹдѧ сѧ -ѧ сѧ прил (6) Като същ. м. ед. Който се труди усърдно, трудолюбивият.  ꙗковы црⷭкые поьст ꙁлата же  сребра  каменї ъстнїⷯ, въ бжⷭтвныхь псанхь люботрѹде се ѻбрещеть Конст 437r.14  на таковаа мнѡга обрещеть люботрѹдей се I Никод 215.32 Се же люботрѹдей се, мнѡго ѹсръдствовавь, обращетъ Кипр 230.4. Същата употреба и в Конст 439r.30 ЙП 185.1 Кипр 234.27.