Речник на Патриарх Евтимий
мььтат  
мььтат -мььтаѭ -мььтаеш несв (2) Представям си, мечтая. Да сїаеть свѣтлостїѫ добродѣтѣле твоа багрѣнца, ѧда же твоа да сѫтъ въꙁдыханїа  слъꙁы, памѧт(ь) же съмр(ъ)тнаа да посѣщаетъ вынѫ тво ѹмь, бѫдѫщее же царство да мътаеть нелѣностно твоа мысль ЙР 20.10 . ~сѧ Заблуждавам се.  мы, жв ꙗвлѣѫще сѧ, н же жтꙋ же непщꙋемь, ѡт страха страшныѫ сеѫ ꙗꙁвы въ малѣ  себе не вѣрꙋемь, съмрът обраꙁь  ꙗꙁвѫ къждо мѧще въ себѣ  мьтаѫще сѧ  прѣжде съмрът страхѡмъ съмрътнымь лютѣ ꙋмраѫще МЕ1-3 338.18 .