Речник на Патриарх Евтимий
мхалъ  
мхалъ м ЛИ (16) 1. Архангел Михаил. По семь ст͠го мны • По томь ъстнаго архїстратга мхала, въ анаплѣ,  въ сѡсѳен • Сїе въсе велкы въ ц͠реⷯ  бжⷭтвны кѡнстантінь съꙁда цр͠квы Конст 429r.29 посла агг͠ела своего  ꙁеть , : постав агг͠елы хрантел,  архаг͠гель Мхаль кнеѕь над людꙿм божїм I Никод 208.26 Аще бѡ о Моѵсеѡвѣ тѣлес дїавѡль толко бестѹдїе покаꙁа, ꙗко  брат се съ архаг͠гелѡм Мхалѡм дръꙁнѹ, множае пае на подрѹные бестѹдствѹе дръꙁнеть I Никод 214.13 2. Михаил – светец-воин, чиито мощи са пренесени от цар Калоян (1205) от Потука в Търново. же въ цр(ъ)ковь въхѡддѣвы  богородцѫ, господнѧ матере, вера ѡбрадованнѣ  въседѹшнѣ праꙁдновахѡмь, д(ь)несь же пакы славнаго Мхала съндохѡм сѧ (ь)стное тръжьствоват тръжество Мих 170.9 Доблый же Мхалъ, ꙗко мнѡжьство Агарѣнское много сѫще быт ѹсмотр, своѧ ѹтвръждааше вѡѧ Мих 174.7 По мнѡгых же лѣтѣх царь Блъгарскый Калѡїѡаннъ, єгда на Гръкы прѣпоаса сѧ  въсѧ грады х раꙁор, ѹвѣдѣвь ꙗже о свѧтѣмь Мхалѣ  шед, съ велкоѫ ьстїѫ прнесе въсесвѧтое єго тѣло Мих 178.30 Същото ЛИ и в Мих 170.1 172.33 173.1 174.4 174.17 174.28 178.9 180.10. 3. Михаил – име на един от пратениците в житието на Йоан Поливотски. Дмтрїе же  Мхалъ, – сце бѡ посланнкѡмь бѣхѫ мена – бесѣдѫ наенше, сце рекѡшѧ ЙП 191.29 Сїа посланї, Дмтрїе же  Мхалъ, ѡт божїа свѧттелѣ ꙗко ѹслышавше, ѕѣлѡ ѹкѡрста царево ꙁлоьствое повелѣнїе ЙП 194.30