Речник на Патриарх Евтимий
междѹсобьнъ  
междѹсобьнъ -ꙑ прил (7) Междуособен, вътрешен, който е между свои. Свостьвнаа же томѹ ѿ б͠а дарованнаа сїа бѣше. мѹжьствѡⷨ свѣтьль въ вьсеⷨ (…) красьнь лцемь. въ бранехь мѹжьстьвꙿнь • на варꙿвары велкь. въ межⷣособныⷯ непобѣдмь. въ вѣрѣ крѣпькь  непоколѣблмь Конст 437v.29  тако междосѡбнаа сїа брань въ дѹш съставлꙗет се, ратꙋемѣ надежд паметїю, ꙗко ꙁлѣ наѹвш проꙁволенїе I Никод 217.26 ꙁбав, господ, град съй  въсѣкъ град  странѫ ѡт гладѣ, гꙋбтельства, трѫса, потѡпа, ѡгнѣ, меа, нашествїа ноплеменнкь  ѡт междѡсобныѫ бран ЛОглаш 384.29 Същото значение и в Яков 327.2 МБлаг 345.3 345.18 МИнд.1-2 347.12.