Речник на Патриарх Евтимий
дольн  
дольн прил (6) Долен, низш.  же въсѣ дѡлнѣа мѫдрованїа до конца прѣꙁрѣвше  небеснымь осїаваѫт сѧ ЙП 181.10 Ѡбае глаголмь, ꙗко, да не кто долнѣйшїй аг͠гелꙿскый нъ малѣйш  послѣднѣйшїй  непрестьнь бож(ь)ствнаго осїанїа непщѹет I Никод 212.1 На долней же странѣ глаголеть ЛЙЗ 286.3 дольнѣш Като същ. м. мн. Най-низшите.  пръвї въторымь  вторї третїмь  долнѣйшїмь мановенїе  осїанїе єже ѡт бога подають I Никод 207.8 дольнаꙗ Като същ. ср. мн. Долните, земните неща. аще ꙋбо дѡлнмь  тлѣѫщмь понѣ  мало ѹмом вънмал б бжьствѣйшїй съ̀ мѫжь  о нѣьсом ꙁемнѣмь творл б попеенїе ЙР 6.29 дольн Като същ. м. мн. Низшите членове в небесната йерархия. Аще бѡ не б множае долнх простраль себе  раꙁѹмѣль, не б прблжл се богѹ I Никод 211.24