Речник на Патриарх Евтимий
добродѣтѣльнъ
добродѣтѣльнъ
-ꙑ
прил
(17)
Добродетелен.
добродѣтѣлны съпрѹгь • ѿц͠ь ѹбо дорѡѳе нарцааше се
Нед
604v.37
Сътѣкаахѫ же сѧ въс ѡкръстнї къ немѹ, поѹенїа добродѣтелнаа полѕѫ дѹховнѫѧ ѡт него хѡтѧще прѧт
ЙП
196.1
Дрѣво вь стнꙋ ꙗв се высоковрьхое, плѡды добродѣтелным спльнено
Теоф
269.12
Същото значение и в
Петк
76v.1
76v.2
81r.17
ЙР
13.11
20.29
ИМ
173r.20
Филот
84.15
97.25
ЙП
181.16
192.27
199.18
Теоф
266.13
268.2
268.3
269.23
272.25.