Речник на Патриарх Евтимий
двьнъ  
двьнъ -ꙑ прил (17) Чуден, дивен. бѣ бо слышаль той краль ѻ двныхь  велкых прподобнаго юдесехь ЙР 21.29 абїе двный страдалець, меь напрасно ꙁвлъкь, многолѫкавнѫѧ  ꙁлѫѧ того ѡтсѣе главѫ Мих 178.2 страст ѹтолꙗють, дѹшѹ къ высотѣ въперають. въсѣмь бывають двн, въсѣмь прстѹпн, въсѣмь въ оїю красн Кипр 226.18. Същото значение и в Петк 78v.14 ЙР 21.21 22.3 22.29 23.31 Филот 93.3 98.17 ЙП 185.17 193.26 Теоф 263.22 273.24 276.25. двьнаꙗ Като същ. ср. мн. Чудни, дивни неща; чудеса. двна нѣкаа  вдмь  слышмь въ вась ꙗкова же ѿ вѣка не слышаше се Нед 607r.33 въспоте  раⷣуте се  поте ꙗко двна сътвор г͠ь. ꙗко с͠тѹю прослав Нед 611r.36