Речник на Патриарх Евтимий
конььнъ  
конььнъ -ꙑ прил (10) Последен, краен. непрѣстаннаа въꙁдыханїа, млъанїе красное, непрѣстанныѧ мѡлбы. ѧстаа кѡлѣнопоклѡненїа, бестрастїе коненое Филот 87.4  съ вьсацѣмь ѹсръдїемь  вѣрою въ цр͠кваⷯ пождават даже до конъные м͠лтвы Конст 435v.11  свѧщеннкѹ тамо коненѫѧ молтвѫ рекшѹ ЛЙЗ 305.12 Същото значение и в ЙР 18.27 Филот 89.10 97.1 Конст 432v.19 432v.31 436v.37 Кипр 235.24.