Речник на Патриарх Евтимий
ковьегъ  
ковьегъ -а м (6) 1. Сандък, кивот, ковчег. дѣше пѫтемь, радѹѧ сѧ  лкъствѹѧ ꙗкоже прѣд сѣннымь кѡвегом богоѡт(ь)цъ нѡгда Филот 97.14 Сътвор кѡвегь ѡт дрѣвь не гнїѫщх  полож въ немь свѣдѣнїа моавъ памѧть рѡда хь, срѣь скржал, рѫкѫ манны ЙП 193.16 кѡвегъ, – въсѧ бѡ добрѡдѣтѣл въ себе събра; скровще, – бож(ь)стъвнаа бѡ танства въ немь съкръвена бышѧ ЙП 200.34 2. Ковчег, саркофаг. Ꙗко ѹбо свтькь напсаше  поⷣпсаше с͠тї ѡ͠ц, абїе къ ковегѹ подоше с͠тыхь ѻнѣхь ѿц͠ь Конст 431r.6 два на десете ковегь с͠тыⷨ ѹстро апⷭлѡмь, ꙁлатѡⷨ мнѡгомь  каменїемь ѹкрашены Конст 437v.1 ноевъ ковьегъ Огромен плавателен съд, построен от Ной. Ты єс Нѡевь кѡвегь, спаст хотѧ ѡт потопагрѣховнаго весь мръ Мих 171.24