Речник на Патриарх Евтимий
богоносьнъ  
богоносьнъ -ꙑ прил (7) Който носи в себе си Бога. Нѣсѫть дѡл сїа, нѫ богонѡсных мѫжей прѣданїа, добрѣ въ славѫ божїѫ ѹмышлена ЙП 194.25 Въ неделꙗхъ не прѣкланꙗт колѣнѹ, ѡт богоносныхь ѡт(ь)ць правлнѣ прѣхѡм, Хрстово потающе въскръсенїе Кипр 229.20. Аг͠гель ꙗв се на ꙁемл, богоноснаа, невещьстьвное бо вьꙁлюбль жтїе,  прѣбыванїе вьжделѣ небесное, ѡ Ѳеѡфано блаженаа Теоф 270.8 Същото значение и в Кипр 228.28 229.18 ЛЙЗ 287.4 МЕ1-3 340.21.