Речник на Патриарх Евтимий
блѫдьнъ  
блѫдьнъ -ꙑ прил (2) Блуден, развратен, разпътен. трѣбще бѻ тѹ сътворше мрътвымь  беꙁдѹшныⷨ долѡⷨ блѹднѣ г͠лю афродтѣ,  скврънные хь жрътвы въ нмь не ѻскѹдно съдѣваахѹ Конст 432v.29 блѫдьнꙑ сꙑнъ Блудният син. мамы ꙁалогь твоего ловѣколюбїа  покаꙁанїа велїа: раꙁбѡйнкы  мытарѧ  блѫднкы  блѫднааго сына, же нас ѡкааных ꙋтѣшаѫть  въ небесное царство прѣвѡдѧть МЕ1-3 337.4