Речник на Патриарх Евтимий
блѫдьнъ
блѫдьнъ
-ꙑ
прил
(2)
Блуден, развратен, разпътен.
трѣбще бѻ тѹ сътворше мрътвымь беꙁдѹшныⷨ долѡⷨ блѹднѣ г͠лю афродтѣ, скврънные хь жрътвы въ нмь не ѻскѹдно съдѣваахѹ
Конст
432v.29
блѫдьнꙑ сꙑнъ
Блудният син.
мамы ꙁалогь твоего ловѣколюбїа покаꙁанїа велїа: раꙁбѡйнкы мытарѧ блѫднкы блѫднааго сына, же нас ѡкааных ꙋтѣшаѫть въ небесное царство прѣвѡдѧть
МЕ1-3
337.4