Речник на Патриарх Евтимий
благоговѣнъ  
благоговѣнъ -ꙑ прил (6) Благоговеен, богобоязлив. Геѡргі̇ же нѣкто ѿ нⷯ, мѫⷤ бл͠гогѡвѣнъ  х͠ѡлюбвъ въ дѡмꙋ своемъ сы, вь веерныѧ асы ꙗкоⷤ ѡбыа емꙋ бѣ мл͠твѫ творт на мл͠твѫ себе вьдаⷭ Петк 79r.6 Бѣста бѡ мѫжа нарѡта въ словѣ  благогѡвѣйна, нѫ страха рад не смѣаста себе царев обьꙗвт ЙП 194.33 Дїаконъ:  ѡ прносѧщомъ свѧтыѧ дары сїѧ благоговѣйнѣйшомъ їере, їмѧ рекъ Яков 327.9 Същото значение и във Филот 96.28 II Никод 223.19 Антим 240.11.