Речник на Патриарх Евтимий
бесконььнъ  
бесконььнъ -ꙑ прил (5) Безконечен, безкраен, безграничен. въ мало врѣмѧ подвѕавш сѧ въ пѡстѣх  бдѣнх  молтвах  слъꙁах  въ ных прѡх ꙁлостраданїх,  въ вѣкы бескѡненыѧ веселт сѧ Филот 98.24 съ нмꙿже ѡ͠цѹ кѹпно съ с͠тымь д͠хѡмь слава  дръжава. ъсть  покланꙗнїе въ бесконъные вѣкы вѣкѡмь Конст 439r.36 не, ꙗкоже н(ы)нꙗ, дебелѣ  тѣлеснымь ѡрганомь, нъ тънко нѣкако нескаꙁаннѣ  ѹмнѣ славословть  хвалть въсѣхь бога, прѣдспѣанїе бесконьно мѹщ I Никод 216.12 бесконььное Като същ. ср. ед. Безкрайност. понже нже добрѡмꙋ есомѹ коньць не постѕает се, съпротеѕаетꙿ же бесконъное добраго любв I Никод 220.5 въ бесконььнꙑѧ вѣкꙑ Вж. ЙР 26.18.