Речник на Патриарх Евтимий
беꙁмѣстьнъ  
беꙁмѣстьнъ -ꙑ прил (5) 1. Неуместен, нелеп, странен. Аще єдна есть сть дѣвьствѹе, како глаголють нѣцї, ꙗко ова ѹбѡ вѣнавает се на главѣ, дрѹгаа же есть, бывшїа под бракѡм, на рамѣ, бывш вѣналной молтвѣ? Сїе беꙁмѣстно  смѣшно м ꙗвлꙗет се Антим 249.11 Аще л  женмаа бѹдеть вдѡва, на рамѣ л вѣнъць прїметь? Беꙁмѣстна сїа въса Антим 249.14 2. Лош, зъл, пакостен, недостоен.  къ беꙁмѣстнымꙿ же стръмлнїѡⷨ  дѣломь бестѹднѣ ѹклонꙿ се,  твар слѹжт наьнь пае съдѣтелѣ, ꙗко тъмою гльбокою прѣльстїю дръжмь бѣ Нед 608r.9 Сконавшꙋ ѹбо томѹ молтвѫ, абїе ꙁъмїй ѡт єꙁера схождааше, ѕвꙁданїа  сѡпанїа беꙁмѣстнаа творѧ  въсѣкь ѹжасаѫща въꙁрастъ Мих 177.16 беꙁмѣстьнаꙗ Като същ. ср. мн. Лоши, зли неща. дѡблы же ц͠рь ꙗко ѿ младенꙿства мⷱтл гнѹшае се, бѣ ѹꙗꙁвлꙗе се срⷣцемь,  ѹтробѹ щедрѡть ѻ х͠вѣхь подвже рабѡхь, слыше ꙗже въ нкѡмдї беꙁмѣстнаа  лютаа ѿ маѯїмїана мⷱтелꙗ Конст 427v.14