Речник на Патриарх Евтимий
нѣмъ  
нѣмъ -ꙑ прил (7) Който не може да говори, ням.  бѣше нѣмь въсѣьскы  нкакоже вѣщаѧ ЙР 22.14 вънеꙁаапѹ бѡ нѣмь бысть  велерѣвы ѻнь єꙁыкь ѹмлъе Конст 432r.30 Ст͠аа рее. бѡѕ тво нѣм  глѹс сѹть Нед 606v.30 Същото значение и в ЙР 11.15 Нед 604v.26 607r.12. нѣм Като същ. м. мн. Немите, тези, които не могат да говорят. нѣмї быстро  благоглаголвѣ бесѣдѹѫт ЙР 25.9