Речник на Патриарх Евтимий
недѫжьнъ  
недѫжьнъ -ꙑ прил (8) недѫжьн Като същ. м. мн. Недъгави, сакати, немощни. Вьс бѡ же ѻкрⷭть недѫжнї  бѣснꙋѫще сѧ, съ вѣрѡѫ прхѡдѧще сцѣленїа полꙋаахѫ Петк 79v.8 мнѡѕ ѹбо къ немѹ прхѡждаахѫ, недѫждныѧ своѧ прнѡсѧще,  молтвам єго ꙁдравы тѣхъ премлѧше. ѡтхѡждаахѫ ЙР 20.26 стадо ѡград, недѫжныѧ сцѣл, сѫщѫѧ въ пѹстынѣх ѹтѣш ЙП 202.19 Същата употреба и в ЙР 25.10 Филот 87.22 ЙП 185.19 ЛОглаш 384.13 МЕп 342.20.