Речник на Патриарх Евтимий
наѧльнкъ  
наѧльнкъ -а м (9) Ръководител, глава, вожд, предводител. въ прлежѫщемь врътепѣ цръкѡвь съꙁдавше, обтѣль съставшѧ. наѧлнка мѧще  пастырѣ прѣподобнаго ЙР 20.31 въпрашааше котораго ѿ сн͠ѡвь его ꙁволꙗюⷮ наелнка мѣт Конст 425r.12 понеже невоꙁможно бѣ дръжат сѧ тлеѫ наѧлнкѹ жꙁн ЛОглаш 381.4 Същото значение и в ИМ 173r.3 Филот 79.23 Конст 425v.2 I Никод 213.17 Теоф 265.19 МБлаг 345.22.