Речник на Патриарх Евтимий
насꙑтт  
насꙑтт -насꙑщѫ -насꙑтш св (10) Наситя, нахраня. же бѡ пѧть тысѧщь ѡт пѧтх хлѣбь насытвый, насыщаеть  ꙁде девѧть мѫжї ѡт едного хлѣба ЙР 17.19 (2) нощїѫ же  д(ь)нїѫ бож(ь)стъвномꙋ вънмааше ꙁакѡнꙋ  свѧщенным псанї своѫ насыщааше дѹшѫ Филот 81.16  петь хлѣбь ѹмнож  петь насыт тысѹщь Конст 434r.31 Същото значение и в Конст 429r.3 429r.4. ~сѧ Наситя се. насыт сѧ. насладⷭ своего рателѣ. наслад сѧ прорѡьскыѧ лк. аплⷭкыѧ . прпⷣбныⷯ съслѡвїа Петк 82r.18 насытт се бесъмрътные твое славы,  нетлѣнныхь ѻнѣхь насладт се поьсте Нед 609r.19 ꙗко да насытв се нелъжныⷯ т ѻбѣтованї, блⷭве въсепѣтое ме твое бесъмрътные славы же  слы Нед 610r.29