Речник на Патриарх Евтимий
неповньнъ  
неповньнъ -ꙑ прил (7) Който няма вина, невинен. творцѹ єдномѹ власть мѹщѹ надь повнною  неповнною тварїю I Никод 212.25 Аще л, ꙗко пръваго рад ны ꙁвръжене быше, юже вторї неповнн? I Никод 209.33 Същото значение и в I Никод 215.6 Антим 246.1 СЙЗ 363.21 363.25. неповньнъ Като същ. м. ед. Който няма вина, невинен. то не г͠лѧ  то не дѣѧ на неповннааго ЙР 11.4