Речник на Патриарх Евтимий
неблаꙁньнъ
неблаꙁньнъ
-ꙑ
прил
(4)
Чужд на съблазна, неосквернен, чист.
по нельстнѣ неблаꙁнънѣ шествꙋѫщмъ стъѕ
Петк
75v.1
ѹтвръждаѧй въсѧ вѣрѹѫщѧѧ къ раꙁѹмѹ неблаꙁньномѹ сповѣданїꙋ опасномѹ
ЙП
186.33
повелѣваемь не вѣнават се, раꙁвѣ тъкмо єдномѹ стомѹ, ьстномѹ же неблаꙁньномѹ пръвомѹ бракѹ
Антим
245.26
Същото значение и в
Теоф
267.9.