Речник на Патриарх Евтимий
навест  
навест -наведѫ -наведеш св (6) Докарам, доведа, изпратя. аще л покорт се мнѣ не въсхощеш, лютѣшеена те наведѹ къꙁн несътръпмыⷯ мѹкь Нед 609v.1 н же тѧжайшее пае нашеѧ слы накаꙁанїенаведеш на ны Яков 312.18 хже рад  ꙗꙁвѫ съмрътнѫѫ сїѫ ловѣколюбнѣнаведе МЕ1-3 338.31 Същото значение и в Конст 428v.3 ЛОглаш 379.27 МЕ1-3 338.24.