Речник на Патриарх Евтимий
лѣнвъ  
лѣнвъ -ꙑ прил (3) Ленив, нехаен, мързелив. Нѣцї же, ꙁавстїѫ ѡдръжм, лѣнв сѫще на благое, досадам  ѹкорꙁнам того ѡблагаахѫ ЙР 8.7 лѣнвъ, лѣнвии Като същ. м. ед. и мн. н ѹхо лѣнваго не слыша Филот 98.30 Обые бѡ добродѣтѣль  несвоа своа творт  лѣнвѣйшѫѧ  грѫбыѧ на ревность поѹщат ЙП 189.24