Речник на Патриарх Евтимий
въꙁлюбленьнъ  
въꙁлюбленьнъ -ꙑ прил (5) Обикнат, възлюбен. съ ⷭ с͠нь мо въꙁлюблнны ѡ нмꙿ же бл͠гоꙁволⷯ ИМ 165r.15 Въсѣхꙿ бо цара  господа ѡт въсее въꙁлюбльше дѹше, въꙁлюблнн сѹть ѡт нго Кипр 226.20 Топлѣйш ес, въꙁлюблнное едо, єже въпрашат  навыкноват потрѣбнаа Антим 246.6 Същото значение и в Конст 433v.6 Кипр 226.6.