Речник на Патриарх Евтимий
въꙁлюбленьнъ
въꙁлюбленьнъ
-ꙑ
прил
(5)
Обикнат, възлюбен.
съ ⷭ с͠нь мо въꙁлюблнны ѡ нмꙿ же бл͠гоꙁволⷯ
ИМ
165r.15
Въсѣхꙿ бо цара господа ѡт въсее въꙁлюбльше дѹше, въꙁлюблнн сѹть ѡт нго
Кипр
226.20
Топлѣйш ес, въꙁлюблнное едо, єже въпрашат навыкноват потрѣбнаа
Антим
246.6
Същото значение и в
Конст
433v.6
Кипр
226.6.